Девет LSD рисунки

Тези 9 рисунки са дело на художник под влиянието на LSD като част от тестове, провеждани от правителството на САЩ с психомиметични наркотици в края на 50-те. На художника е дадена една доза LSD 25 и свободен достъп до кутия, пълна с пастели, моливи и бои. Задачата му е била да нарисува лекарят с който си е говорил.

20 минути след първата доза (50ug)

Наблюдаващият лекар отбелязва – пациентът избира да започнете да рисува с въглен. Експериментален доклад – “Състоянието е нормално… не се наблюдава ефект от наркотика все още”. 

85 минути след първата доза и 20 минути след като втората доза е била приложена (50ug + 50ug)

Пациентът изглежда еуфорично. ”Мога да ви видя ясно, толокова ясно. Това… ти… това е всичко… Имам малък проблем в това да контролирам този молив. Изглежда, че иска да продължи напред”. 

2 часа и 30 минути след първата доза

Пациентът изглежда много съсредоточен върху рисунката. “Контурите изглеждат нормално, но много живи – всичко променя цвета си. Моята ръка трябва да следват смелите извивки на линиите. Чувствам се така, сякаш съзнанието ми е разположено в тази част от моето тяло, която е активна в момента – моята ръка, моят лакът… моят език”.

2 часа и 32 минути след първата доза

Пациентът изглежда увлечен от своя блок с хартия. ”Опитвам друга рисунка. Контурите на модела са нормални, но сега тези на рисунката ми не са. Очертанията на ръката ми стават твърде неестествени. Това не е много добра рисунка май, а? Предавам се – ще се опитам отново…” 

2 часа 35 минути след първата доза

Пациентът започва бързо с друга рисунка. ”Ще направя тази рисунка без да прекъсвам линията… без да спирам… една линия, без прекъсване!” След завършване на рисунката пациентът избухва в смях, след това започва да изглежда разревожен от нещо на пода. 

2 часа и 45 минути след първата доза

Пациентът се опитва да се покатери върху кутията, и като цяло е развълнуван и тревожен – отговаря бавно на предложението дали би желал да направи още няколко скици. Станал е до голяма степен безсловесен. ”Аз съм… всичко е … променено… те се обаждат… лицето ти… преплетени… кой е …” Пациентът си мънка едва доловима мелодия (звучаща като “Благодаря за паметта”). Той променя техниката, с която рисува, на темпера.

4 часа и 25 минути след първата доза

Пациентът се оттегля към леглото, прекарва около 2 часа лeжейки, размахвайки ръце във въздуха. Завръщането му към кутията с материлаите е ненадейно и бавно, сменя техниката с писалка и акварел. ”Това ще бъде най-добрата рисунка, като първата, единствено по-добра. Ако не съм внимателен ще изгубя контрол над движенията си, но аз ще се справя, защото знам. Знам” – (тази дума се повтаря много пъти). Пациентът нанася последната половин дузина корекции по картината, докато в същото време тича напред-назад из цялата стая.

5 часа 45 минути след първата доза

Пациентът продължава да се движи из стаята, пресичайки пространството в сложни вариации от движения. Минава час и половина преди отново да седне и да рисува – той изглежда над въздействието на наркотика. ”Мога да почувствам коленете си отново, мисля, че започва отново да изчезва. Това е доста добра рисунка – този молив е толкова голям, че е трудно да го държа” – (той държи пастел).

8 часа след първата доза

Пациентът ляга на леглото.  Молим го за една финална рисунка, която той изпълнява без всякакъв ентусиазъм. “Нямам какво да кажа за тази последна рисунка, лоша е и безинтересна, сега искам да се прибера вкъщи”.

източник cowboybooks.com.au